29 oct 2024, 21:49

Деца играят в парка

696 0 1

Двуцветна черга
от слънчеви петна и сенки
е просната във парка.
Да съхне след дъжда навярно.

 

Дървета, разклонени
като във игрите, в които
търсиш път най-кратък.
В случая – към вечността;

 

със къщички за птици –
пътеводни знаци.
Смях, по-звънък от
търкалящи се бисери...

 

Колело без педали,
карано с крачета;
безгрижни ролери
и веещи се плитки...

 

Тротинетка със багажник
набира скорост по алеята.
Във пясъчника цяла крепост
посреща вражеско нашествие.

 

Балон, избягал от ръката детска
бързо литва към небето.
За да могат и облачетата
да си поиграят със него...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...