Oct 29, 2024, 9:49 PM

Деца играят в парка

695 0 1

Двуцветна черга
от слънчеви петна и сенки
е просната във парка.
Да съхне след дъжда навярно.

 

Дървета, разклонени
като във игрите, в които
търсиш път най-кратък.
В случая – към вечността;

 

със къщички за птици –
пътеводни знаци.
Смях, по-звънък от
търкалящи се бисери...

 

Колело без педали,
карано с крачета;
безгрижни ролери
и веещи се плитки...

 

Тротинетка със багажник
набира скорост по алеята.
Във пясъчника цяла крепост
посреща вражеско нашествие.

 

Балон, избягал от ръката детска
бързо литва към небето.
За да могат и облачетата
да си поиграят със него...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...