Децата на нощта
В среднощните крясъци малко дете
се беше свило в ъгъла на своята стая.
Стискаше зъби и молеше се,
по-бързо те да престанат.
Не искаше вече да слуша,
а да заспи в сън дълбок, непробуден.
Дошло му беше вече до гуша
да се чувства само и изгубено.
И дали тези крясъци тежки
означават, че вече няма любов,
или е просто нужда човешка
и тъй се наддаваше зов.
Не знаеше каква е причината,
нито смелост имаше да попита.
Защо искате да заминете?
Защо птичката от гнездото отлита?
Стискайки играчката плюшена,
ронеше тихо горещи сълзи.
И в одеялото сгушено,
молеше се сега да заспи.
А родителите в другата стая
за поредната глупост водеха спор.
И не знаеха, че ако не престанат,
душата на детето си ще превърнат в затвор.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рали Все права защищены
