Lithiumm (Рали)
81 5
16.07.2015 г., 18:13 ч.

Децата на нощта 

  Поезия
414 0 2

В среднощните крясъци малко дете
се беше свило в ъгъла на своята стая.
Стискаше зъби и молеше се,
по-бързо те да престанат.
 

Не искаше вече да слуша,
а да заспи в сън дълбок, непробуден.
Дошло му беше вече до гуша
да се чувства само и изгубено.
 

И дали тези крясъци тежки
означават, че вече няма любов,
или е просто нужда човешка
и тъй се наддаваше зов.
 

Не знаеше каква е причината,
нито смелост имаше да попита.
Защо искате да заминете?
Защо птичката от гнездото отлита?
 

Стискайки играчката плюшена,
ронеше тихо горещи сълзи.
И в одеялото сгушено,
молеше се сега да заспи.
 

А родителите в другата стая
за поредната глупост водеха спор.
И не знаеха, че ако не престанат,
душата на детето си ще превърнат в затвор.

© Рали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Удивително! Просто удивително! Четете, родители, четете...
  • „Не знаеше каква е причината,
    нито смелост имаше да попита“.

    Детската психика е крехка и красива. По-добре да възпитаваме свободолюбие у децата си от ранна възраст, като не сме достатъчно зрели. Лично у мен една мъничка частичка умря, когато осъзнах, че любовта между родителите не е, така де, подразбираща се. А би било така лесно, ако съумеем да се обичаме по детски. Поздрави за стиха, хареса ми!
Предложения
: ??:??