Децата на нощта

Jul 16, 2015, 6:13 PM

Poetry

416 0 2

В среднощните крясъци малко дете
се беше свило в ъгъла на своята стая.
Стискаше зъби и молеше се,
по-бързо те да престанат.

Не искаше вече да слуша,
а да заспи в сън дълбок, непробуден.
Дошло му беше вече до гуша
да се чувства само и изгубено.

И дали тези крясъци тежки
означават, че вече няма любов,
или е просто нужда човешка
и тъй се наддаваше зов.

Не знаеше каква е причината,
нито смелост имаше да попита.
Защо искате да заминете?
Защо птичката от гнездото отлита?

Стискайки играчката плюшена,
ронеше тихо горещи сълзи.
И в одеялото сгушено,
молеше се сега да заспи.

А родителите в другата стая
за поредната глупост водеха спор.
И не знаеха, че ако не престанат,
душата на детето си ще превърнат в затвор.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Galifray (Галифрей Михайлов)

2015-07-31T09:01:11+03:00

Удивително! Просто удивително! Четете, родители, четете...
limeruna (Йоана)

2015-07-17T07:56:12+03:00

„Не знаеше каква е причината,
нито смелост имаше да попита“.

Детската психика е крехка и красива. По-добре да възпитаваме свободолюбие у децата си от ранна възраст, като не сме достатъчно зрели. Лично у мен една мъничка частичка умря, когато осъзнах, че любовта между родителите не е, така де, подразбираща се. А би било така лесно, ако съумеем да се обичаме по детски. Поздрави за стиха, хареса ми!