В среднощните крясъци малко дете
се беше свило в ъгъла на своята стая.
Стискаше зъби и молеше се,
по-бързо те да престанат.
Не искаше вече да слуша,
а да заспи в сън дълбок, непробуден.
Дошло му беше вече до гуша
да се чувства само и изгубено.
И дали тези крясъци тежки
означават, че вече няма любов,
или е просто нужда човешка
и тъй се наддаваше зов. ...