24 мая 2017 г., 00:32

Децата ни, поне пази 

  Поэзия » Гражданская
5.0 / 3
663 2 1
Избиват ни децата – палим свещи,
а пламъците гаснат от сълзи.
Улисани в робуване на вещи
не виждаме, че мокрото гори.
Чуждеем се за сигурност, когато
е много нужно да се съюзим.
Сами създаваме си нещо свято
което се стремим да отстоим.
А който не хареса правилата,
измисля свои, нови правила,
слага сам начало на войната,
най-страшната присъда за света. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...

Ещё произведения »