Избиват ни децата – палим свещи,
а пламъците гаснат от сълзи.
Улисани в робуване на вещи
не виждаме, че мокрото гори.
Чуждеем се за сигурност, когато
е много нужно да се съюзим.
Сами създаваме си нещо свято
което се стремим да отстоим.
А който не хареса правилата,
измисля свои, нови правила,
слага сам начало на войната,
най-страшната присъда за света. ...