3 апр. 2020 г., 11:49  

Deja vu

1.2K 0 0

 

 

Видях я! Да, видях я...

На влажен ноемврийски ден в мъглата.

На уличен художник в акварела.

На коледен базар в тълпата.

Там нейде в светлината на тунела.

Седи на пухкав облак и се смее.

Наднича от прозорец на трамвай,

от ствола на разцъфнал люляк в парка,

от барелеф на триумфална арка.

Че съм я виждал вече, знам.

Насън, наяве... Тук? Или далече там?

Във този, или в минали животи?

Дали преди, или сега сънувам?

Или пък по миражи пак бленувам?

 

***

 

И в мига на това очарование

небето блесна и светът застина,

обви го сякаш приказна мъгла...

Настъпи после тайнствено мълчание...

Но не успял и крачка да измина...

Светът изригна пак във суетня и шум.

И тръгнах ... Но посоката забравих.

Огледах се замаян. Май загубих ум?

‘Спокойно‘ – казах си. ‘Ще се оправя...‘

‘Върви напред, не бива да се спира...‘

Нали все пак така съм програмиран.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Данчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...