Видях я! Да, видях я...
На влажен ноемврийски ден в мъглата.
На уличен художник в акварела.
На коледен базар в тълпата.
Там нейде в светлината на тунела.
Седи на пухкав облак и се смее.
Наднича от прозорец на трамвай,
от ствола на разцъфнал люляк в парка,
от барелеф на триумфална арка.
Че съм я виждал вече, знам.
Насън, наяве... Тук? Или далече там?
Във този, или в минали животи? ...