3.04.2020 г., 11:49  

Deja vu

1.2K 0 0

 

 

Видях я! Да, видях я...

На влажен ноемврийски ден в мъглата.

На уличен художник в акварела.

На коледен базар в тълпата.

Там нейде в светлината на тунела.

Седи на пухкав облак и се смее.

Наднича от прозорец на трамвай,

от ствола на разцъфнал люляк в парка,

от барелеф на триумфална арка.

Че съм я виждал вече, знам.

Насън, наяве... Тук? Или далече там?

Във този, или в минали животи?

Дали преди, или сега сънувам?

Или пък по миражи пак бленувам?

 

***

 

И в мига на това очарование

небето блесна и светът застина,

обви го сякаш приказна мъгла...

Настъпи после тайнствено мълчание...

Но не успял и крачка да измина...

Светът изригна пак във суетня и шум.

И тръгнах ... Но посоката забравих.

Огледах се замаян. Май загубих ум?

‘Спокойно‘ – казах си. ‘Ще се оправя...‘

‘Върви напред, не бива да се спира...‘

Нали все пак така съм програмиран.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Данчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...