Deja vu
Видях я! Да, видях я...
На влажен ноемврийски ден в мъглата.
На уличен художник в акварела.
На коледен базар в тълпата.
Там нейде в светлината на тунела.
Седи на пухкав облак и се смее.
Наднича от прозорец на трамвай,
от ствола на разцъфнал люляк в парка,
от барелеф на триумфална арка.
Че съм я виждал вече, знам.
Насън, наяве... Тук? Или далече там?
Във този, или в минали животи?
Дали преди, или сега сънувам?
Или пък по миражи пак бленувам?
***
И в мига на това очарование
небето блесна и светът застина,
обви го сякаш приказна мъгла...
Настъпи после тайнствено мълчание...
Но не успял и крачка да измина...
Светът изригна пак във суетня и шум.
И тръгнах ... Но посоката забравих.
Огледах се замаян. Май загубих ум?
‘Спокойно‘ – казах си. ‘Ще се оправя...‘
‘Върви напред, не бива да се спира...‘
Нали все пак така съм програмиран.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Данчев Всички права запазени