Дежавю
По калдъръма стъпвам леко, тихо...
За първи път съм в този град
А всичко ми е...
странно, някак си познато
Отвесва се перде
Врата се хлопва
Някой кашля
Някой звучно някъде се смее
И птички се боричкат за трошичка
Сив котарак на ламаринен покрив
бавничко , лениво се протяга
И като омайващ облак,
разстила се
на сутрешно кафе и на
франзела, ароматът сладък...
По уличката тясна,
бавно , бавно се разлива...
Залепва по изпраната ми дреха
Камбанен звън от някъде пропява
И всичко, всичко,
ми е толкоз близко!
Толкова познато!
Дали не стъпих в някакво,
предишно,
свое измерение...
Дали съм жител на старинен град
Загубих ли се някъде
и пак се върнах...
Вселената ли ме притегли тук, обратно
или пък
самата Аз, тук
пътят си намерих?
Дали е Дежавю?
Дали ума или сърцето
тука ме доведе?
Не зная...
но се чувствам у дома...
Valentina Mitova
17/01/2023
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Valentina Mitova Все права защищены
