ValentinaMitova (Valentina Mitova) ValentinaMitova (Valentina Mitova)
12 248
4 февр. 2023 г., 07:37

Дежавю

669 1 2

 

По калдъръма стъпвам леко, тихо...

За първи път съм в този град

А всичко ми е...

странно, някак си познато

Отвесва се перде

Врата се хлопва

Някой кашля

Някой звучно някъде се смее

И птички се боричкат за трошичка

Сив котарак на ламаринен покрив

бавничко , лениво се протяга

И като омайващ облак,

разстила се

на сутрешно кафе и на

франзела, ароматът сладък...

По уличката тясна,

бавно , бавно се разлива...

Залепва по изпраната ми дреха

Камбанен звън от някъде пропява

И всичко, всичко,

ми е толкоз близко!

Толкова познато!

Дали не стъпих в някакво,

предишно,

свое измерение...

Дали съм жител на старинен град

Загубих ли се някъде

и пак се върнах...

Вселената ли ме притегли тук, обратно

или пък

самата Аз, тук

пътят си намерих?

Дали е Дежавю?

Дали ума или сърцето

тука ме доведе?

Не зная...

но се чувствам у дома...

 

Valentina Mitova

17/01/2023

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • ValentinaMitova (Valentina Mitova)
    ValentinaMitova (Valentina Mitova)
    Пепи така е - хората по света са еднакви! Благодаря ти! Юри - Благодаря!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Животът често е дежавю, спомените не са реалност, и преплетени с емоциите и подсъзнанието, ни поднасят познати ече неща. А хората навсякъде по света сме същите отвътре.
    Хубаво!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0