Дежавю
По калдъръма стъпвам леко, тихо...
За първи път съм в този град
А всичко ми е...
странно, някак си познато
Отвесва се перде
Врата се хлопва
Някой кашля
Някой звучно някъде се смее
И птички се боричкат за трошичка
Сив котарак на ламаринен покрив
бавничко , лениво се протяга
И като омайващ облак,
разстила се
на сутрешно кафе и на
франзела, ароматът сладък...
По уличката тясна,
бавно , бавно се разлива...
Залепва по изпраната ми дреха
Камбанен звън от някъде пропява
И всичко, всичко,
ми е толкоз близко!
Толкова познато!
Дали не стъпих в някакво,
предишно,
свое измерение...
Дали съм жител на старинен град
Загубих ли се някъде
и пак се върнах...
Вселената ли ме притегли тук, обратно
или пък
самата Аз, тук
пътят си намерих?
Дали е Дежавю?
Дали ума или сърцето
тука ме доведе?
Не зная...
но се чувствам у дома...
Valentina Mitova
17/01/2023
© Valentina Mitova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пепи така е - хората по света са еднакви! Благодаря ти! Юри - Благодаря!
-
Животът често е дежавю, спомените не са реалност, и преплетени с емоциите и подсъзнанието, ни поднасят познати ече неща. А хората навсякъде по света сме същите отвътре.
Хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
