9 окт. 2011 г., 01:35

Делийско време

848 0 17

Делийско време. Млади са юниците.

Дълбока е междинната бразда.

От снощи още пари по ресниците

една стаена, гаснеща сълза.

 

Земята е разлистила стремежите

и вие тяло като млад бръшлян.

Ала догарят в две очи копнежите,

по мрак,  до свещ и с мирис на тамян.

 

И шепнат устни, жадни за обичане,

в молитва тежка – клетва за живот.

А в песен на петел по първи изгреви,

една жена е жадна за любов.

 

Съдбата е орисница на слабите,

а силните сами си правят кръст.

И пак сами със болката се справят

щом в раните им има сол и пръст.

 

Делийско време. Време за обичане

и време за стаени грехове.

Една любов към извора си тича,

а стигне ли го, няма да умре.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...