danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Oct 9, 2011, 1:35 AM

Делийско време 

  Poetry » Love
646 0 17

Делийско време. Млади са юниците.

Дълбока е междинната бразда.

От снощи още пари по ресниците

една стаена, гаснеща сълза.

 

Земята е разлистила стремежите

и вие тяло като млад бръшлян.

Ала догарят в две очи копнежите,

по мрак,  до свещ и с мирис на тамян.

 

И шепнат устни, жадни за обичане,

в молитва тежка – клетва за живот.

А в песен на петел по първи изгреви,

една жена е жадна за любов.

 

Съдбата е орисница на слабите,

а силните сами си правят кръст.

И пак сами със болката се справят

щом в раните им има сол и пръст.

 

Делийско време. Време за обичане

и време за стаени грехове.

Една любов към извора си тича,

а стигне ли го, няма да умре.

 

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрави, чудеснице!
  • Хубаво стихо!
  • Много, много ви благодаря!
  • Страхотен стих! Поздравления!
  • любов, ако е истинска няма как да умре!!!

  • Прекрасно е !
  • "Съдбата е орисница на слабите,
    а силните сами си правят кръст.
    И пак сами със болката се справят
    щом в раните им има сол и пръст."

    Ще си го взема за кредо!
    Разтърси ме рано сутринта с това прекрасно стихотворение!
  • Без коментар!
    Поздрав!!!
  • *******
  • брилянтно!!!
  • Браво!
  • Този стих е нещо невероятно!!!

    "Делийско време. Време за обичане
    и време за стаени грехове."

    Ненаситна поезия,направо съм пристрастена към нея.
    Възхищавам ти се най-чистосърдечно.
    Браво,Дани!
  • Нали си знаеш, че не мога така?! Осъмнах... Слушай сега:

    Делийско Бреме

    Делийско Бреме. Точат се ханджарите.
    От тъжен месец светят ни навущата.
    Отдолу нейде чакат ни джандарите.
    Иглянките фуражка не пропущат.

    Делийско Бреме. Леят се куршумите,
    а ямурлуците ни мокри как тежат...
    Окъсахме цървулите по друмите...
    Очите ни за хлебец как горят...

    Делийско Бреме. Жадни за обичане,
    а режем чорбаджийските глави...
    Една Земя! Във нея сме се вричали...
    От нея шепа пръст не ни тежи...

    Делийско Бреме. сцепени са устните
    от мисли тежки за жена... Деца...
    Брадясали, лицата се разчувстват...
    Децата ни - оловните зрънца...

    Делийско Бреме. Бремето на смелите.
    Кога ще слезем да ни позакърпите...
    Да вкусим пак от устните, презрелите
    и да се скрием, там, под ваште кърпи...

    Дани, Дани...
    Зем.
  • Ех, буйно време...
  • Дали времената са били романтични, или силните са ги правили такива?!
    Поздравления, Дани!
  • Благодаря ти, Зем!
  • Ха кажи ми сега, по късна доба пишат ли се такива неща?!
    Кое твори Красотата, Шейтанице, двете свещици, разделени от Балкана, ли?!"Дъжд...Плющи по прозорците дъжд, като небесни шамари..."
    И Небето оплака Харамийското...
    Такова Аязмо си! Не знам един живот стига ли да те пие човек!!!
    Зем.
Random works
: ??:??