Делийско време
Делийско време. Млади са юниците.
Дълбока е междинната бразда.
От снощи още пари по ресниците
една стаена, гаснеща сълза.
Земята е разлистила стремежите
и вие тяло като млад бръшлян.
Ала догарят в две очи копнежите,
по мрак, до свещ и с мирис на тамян.
И шепнат устни, жадни за обичане,
в молитва тежка – клетва за живот.
А в песен на петел по първи изгреви,
една жена е жадна за любов.
Съдбата е орисница на слабите,
а силните сами си правят кръст.
И пак сами със болката се справят
щом в раните им има сол и пръст.
Делийско време. Време за обичане
и време за стаени грехове.
Една любов към извора си тича,
а стигне ли го, няма да умре.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
