9.10.2011 г., 1:35

Делийско време

851 0 17

Делийско време. Млади са юниците.

Дълбока е междинната бразда.

От снощи още пари по ресниците

една стаена, гаснеща сълза.

 

Земята е разлистила стремежите

и вие тяло като млад бръшлян.

Ала догарят в две очи копнежите,

по мрак,  до свещ и с мирис на тамян.

 

И шепнат устни, жадни за обичане,

в молитва тежка – клетва за живот.

А в песен на петел по първи изгреви,

една жена е жадна за любов.

 

Съдбата е орисница на слабите,

а силните сами си правят кръст.

И пак сами със болката се справят

щом в раните им има сол и пръст.

 

Делийско време. Време за обичане

и време за стаени грехове.

Една любов към извора си тича,

а стигне ли го, няма да умре.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...