1 сент. 2018 г., 01:17

Дело(ви) 

  Поэзия
726 2 3

Следствено дело под номер 15...
Подсъдимо ме гледаш от първия ред,
а незнайно защо ми е дадено право
да си нося оръжие, явно късмет...
 

И изваждам го бавно от джоба си прашен,
и натискам му спусъка, чува се звук...
И започвам да движа ръката нагоре,
към бюрото със листове, хвърлени тук...
 

Ти мълчиш, но пък капки блестят по лицето,
незаконно кръстосваме погледи пак...
Ускорено-безмълвния пулс на сърцето
ме привлича неистово, дава ми знак...
 

И стоим във очакване, въздуха липсва,
сякаш газ се втечнява във тясна запалка...
Пистолетът ще гръмне, но в твоите мисли,
а до листа оставям една химикалка...

© Йордан Ботев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??