Sep 1, 2018, 1:17 AM

Дело(ви)

  Poetry
1.1K 2 3

Следствено дело под номер 15...
Подсъдимо ме гледаш от първия ред,
а незнайно защо ми е дадено право
да си нося оръжие, явно късмет...
 

И изваждам го бавно от джоба си прашен,
и натискам му спусъка, чува се звук...
И започвам да движа ръката нагоре,
към бюрото със листове, хвърлени тук...
 

Ти мълчиш, но пък капки блестят по лицето,
незаконно кръстосваме погледи пак...
Ускорено-безмълвния пулс на сърцето
ме привлича неистово, дава ми знак...
 

И стоим във очакване, въздуха липсва,
сякаш газ се втечнява във тясна запалка...
Пистолетът ще гръмне, но в твоите мисли,
а до листа оставям една химикалка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Ботев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...