1.09.2018 г., 1:17

Дело(ви)

1.1K 2 3

Следствено дело под номер 15...
Подсъдимо ме гледаш от първия ред,
а незнайно защо ми е дадено право
да си нося оръжие, явно късмет...
 

И изваждам го бавно от джоба си прашен,
и натискам му спусъка, чува се звук...
И започвам да движа ръката нагоре,
към бюрото със листове, хвърлени тук...
 

Ти мълчиш, но пък капки блестят по лицето,
незаконно кръстосваме погледи пак...
Ускорено-безмълвния пулс на сърцето
ме привлича неистово, дава ми знак...
 

И стоим във очакване, въздуха липсва,
сякаш газ се втечнява във тясна запалка...
Пистолетът ще гръмне, но в твоите мисли,
а до листа оставям една химикалка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Ботев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...