7 нояб. 2020 г., 13:22  

Делва

603 4 19

ДЕЛВА

 

Понякога ме е срам,

че проявявям слабост.

Това, което не знам –

Бог ли ми го спестява?

 

Ако науча – добре.

Имало значи смисъл –

да не повдигам перде

само от любопитство.

 

Да не ровя с въпроси

или със кални пръсти.

Всеки човек си носи

нафората и кръста.

 

Всеки човек е делва –

с неизвестности пълна.

Ако трябва – проглеждам.

Ако не – се препъвам.

 

Топла питка – душата,

месена преди изгрев.

Бог за болката знае

и за нея се грижи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...