Nov 7, 2020, 1:22 PM  

Делва

606 4 19

ДЕЛВА

 

Понякога ме е срам,

че проявявям слабост.

Това, което не знам –

Бог ли ми го спестява?

 

Ако науча – добре.

Имало значи смисъл –

да не повдигам перде

само от любопитство.

 

Да не ровя с въпроси

или със кални пръсти.

Всеки човек си носи

нафората и кръста.

 

Всеки човек е делва –

с неизвестности пълна.

Ако трябва – проглеждам.

Ако не – се препъвам.

 

Топла питка – душата,

месена преди изгрев.

Бог за болката знае

и за нея се грижи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...