ДЕЛВА
Понякога ме е срам,
че проявявям слабост.
Това, което не знам –
Бог ли ми го спестява?
Ако науча – добре.
Имало значи смисъл –
да не повдигам перде
само от любопитство.
Да не ровя с въпроси
или със кални пръсти.
Всеки човек си носи
нафората и кръста.
Всеки човек е делва –
с неизвестности пълна.
Ако трябва – проглеждам.
Ако не – се препъвам.
Топла питка – душата,
месена преди изгрев.
Бог за болката знае
и за нея се грижи.
© Валентина Йотова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
