Nov 7, 2020, 1:22 PM  

Делва

605 4 19

ДЕЛВА

 

Понякога ме е срам,

че проявявям слабост.

Това, което не знам –

Бог ли ми го спестява?

 

Ако науча – добре.

Имало значи смисъл –

да не повдигам перде

само от любопитство.

 

Да не ровя с въпроси

или със кални пръсти.

Всеки човек си носи

нафората и кръста.

 

Всеки човек е делва –

с неизвестности пълна.

Ако трябва – проглеждам.

Ако не – се препъвам.

 

Топла питка – душата,

месена преди изгрев.

Бог за болката знае

и за нея се грижи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...