7.11.2020 г., 13:22  

Делва

611 4 19

ДЕЛВА

 

Понякога ме е срам,

че проявявям слабост.

Това, което не знам –

Бог ли ми го спестява?

 

Ако науча – добре.

Имало значи смисъл –

да не повдигам перде

само от любопитство.

 

Да не ровя с въпроси

или със кални пръсти.

Всеки човек си носи

нафората и кръста.

 

Всеки човек е делва –

с неизвестности пълна.

Ако трябва – проглеждам.

Ако не – се препъвам.

 

Топла питка – душата,

месена преди изгрев.

Бог за болката знае

и за нея се грижи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....