Деля...
Деля тъгата
(без остатък)
на спомена,
събран с Мига –
безкрайно топъл
и безумно кратък,
разкрила скобите
на скучната вина.
Изваждам мислите
от чувствата бездънни,
а после умножавам
радостта
със музата
и недоплетения сън
под корена квадратен
на страстта…
Чертая бъдещето
неизвестно.
Ъглите на
съдбата не броя…
Запазвам
многоцифрената вяра
и многоъгълника –
свобода…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселка Стойнева Все права защищены
