Деля тъгата
(без остатък)
на спомена,
събран с Мига –
безкрайно топъл
и безумно кратък,
разкрила скобите
на скучната вина.
Изваждам мислите
от чувствата бездънни,
а после умножавам
радостта
със музата
и недоплетения сън
под корена квадратен
на страстта…
Чертая бъдещето
неизвестно.
Ъглите на
съдбата не броя…
Запазвам
многоцифрената вяра
и многоъгълника –
свобода…
© Веселка Стойнева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
