Демон
Очите ти - живи въглени, мятащи мълнии,
зелени огньове с кафяви искри.
И устни - тръпчиви, тъй чувствено пълни,
изпиващи, неподражаемо зли.
Във теб се преплитат и раят, и адът,
демон си ти, дори сатана.
Обичам те - значи изгарям на клада.
Смили се, аз съм просто жена!
Мразя те, но без тебе не мога да дишам,
за мене най-сладка отрова си ти.
Знаеш ли, дяволе, как те обичам?
Убий ме, проклетнико, но с мен остани!
зелени огньове с кафяви искри.
И устни - тръпчиви, тъй чувствено пълни,
изпиващи, неподражаемо зли.
Във теб се преплитат и раят, и адът,
демон си ти, дори сатана.
Обичам те - значи изгарям на клада.
Смили се, аз съм просто жена!
Мразя те, но без тебе не мога да дишам,
за мене най-сладка отрова си ти.
Знаеш ли, дяволе, как те обичам?
Убий ме, проклетнико, но с мен остани!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Петровска Все права защищены
