25 нояб. 2007 г., 23:49

Демон 

  Поэзия
962 0 5
Очите ти - живи въглени, мятащи мълнии,
зелени огньове с кафяви искри.
И устни - тръпчиви, тъй чувствено пълни,
изпиващи, неподражаемо зли.

Във теб се преплитат и раят, и адът,
демон си ти, дори сатана.
Обичам те - значи изгарям на клада.
Смили се, аз съм просто жена!

Мразя те, но без тебе не мога да дишам,
за мене най-сладка отрова си ти.
Знаеш ли, дяволе, как те обичам?
Убий ме, проклетнико, но с мен остани!

© Зорница Петровска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??