Nov 25, 2007, 11:49 PM
Демон
Очите ти - живи въглени, мятащи мълнии,
зелени огньове с кафяви искри.
И устни - тръпчиви, тъй чувствено пълни,
изпиващи, неподражаемо зли.
Във теб се преплитат и раят, и адът,
демон си ти, дори сатана.
Обичам те - значи изгарям на клада.
Смили се, аз съм просто жена!
Мразя те, но без тебе не мога да дишам,
за мене най-сладка отрова си ти.
Знаеш ли, дяволе, как те обичам?
Убий ме, проклетнико, но с мен остани!
зелени огньове с кафяви искри.
И устни - тръпчиви, тъй чувствено пълни,
изпиващи, неподражаемо зли.
Във теб се преплитат и раят, и адът,
демон си ти, дори сатана.
Обичам те - значи изгарям на клада.
Смили се, аз съм просто жена!
Мразя те, но без тебе не мога да дишам,
за мене най-сладка отрова си ти.
Знаеш ли, дяволе, как те обичам?
Убий ме, проклетнико, но с мен остани!
© Зорница Петровска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Силно...
-
Много чувствен и силен стих! Браво!!!
-
Силно,красиво,пламенно!!!Нека никога не угасва тази клада!
-
Ах, толкова е красиво и нежно...
Прекрасен стих!
Поздрав!6+ -
Силна е страстта, която в теб бушува
и е представена чудесно в стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
