10 мар. 2014 г., 01:18

Демони в кръвта...

1.5K 1 1

ДЕМОНИ В КРЪВТА...
/на Мая М./

Не изгаряй мостовете помежду ни,
пази пътечката към мен,
не казвай грозни - тежки думи,
бъди човек и в този ден...
Помни страстта и тръпките щастливи,
които си дарявахме в нощта,
дори когато страшно уродливи
Демони живееха в кръвта.
Изправяха ни с ледени очи
един към друг да гледаме с жестокост,
да мразим и да си мълчим
с ненавист скрита в нас дълбока...
Не искам да си спомням за това,
за тези мигове ужасни,
мечтая да запомня Любовта
и нощите тъй парещи и страстни...
Застана нещо между нас,
оказа се тъй грозно - силно,
изпепели онази свята страст
която си раздавахме обилно...
И... ето ни сега какви сме!
Не мога да повярвам, че се случва,
като отрова в' вените ни плисна,
озъби ни като свирепи кучета...
Нека спрем дотук с това безумие,
мòстовете между нас да задържиме
и когато дойде нощ на пълнолуние
във мислите поне да сме.. Любими!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Желязков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...