10 мар. 2014 г., 01:18

Демони в кръвта...

1.5K 1 1

ДЕМОНИ В КРЪВТА...
/на Мая М./

Не изгаряй мостовете помежду ни,
пази пътечката към мен,
не казвай грозни - тежки думи,
бъди човек и в този ден...
Помни страстта и тръпките щастливи,
които си дарявахме в нощта,
дори когато страшно уродливи
Демони живееха в кръвта.
Изправяха ни с ледени очи
един към друг да гледаме с жестокост,
да мразим и да си мълчим
с ненавист скрита в нас дълбока...
Не искам да си спомням за това,
за тези мигове ужасни,
мечтая да запомня Любовта
и нощите тъй парещи и страстни...
Застана нещо между нас,
оказа се тъй грозно - силно,
изпепели онази свята страст
която си раздавахме обилно...
И... ето ни сега какви сме!
Не мога да повярвам, че се случва,
като отрова в' вените ни плисна,
озъби ни като свирепи кучета...
Нека спрем дотук с това безумие,
мòстовете между нас да задържиме
и когато дойде нощ на пълнолуние
във мислите поне да сме.. Любими!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Желязков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...