ДЕМОНИ В КРЪВТА...
/на Мая М./

Не изгаряй мостовете помежду ни,
пази пътечката към мен,
не казвай грозни - тежки думи,
бъди човек и в този ден...
Помни страстта и тръпките щастливи,
които си дарявахме в нощта,
дори когато страшно уродливи
Демони живееха в кръвта.
Изправяха ни с ледени очи
един към друг да гледаме с жестокост,
да мразим и да си мълчим
с ненавист скрита в нас дълбока...
Не искам да си спомням за това,
за тези мигове ужасни,
мечтая да запомня Любовта
и нощите тъй парещи и страстни...
Застана нещо между нас,
оказа се тъй грозно - силно,
изпепели онази свята страст
която си раздавахме обилно...
И... ето ни сега какви сме!
Не мога да повярвам, че се случва,
като отрова в' вените ни плисна,
озъби ни като свирепи кучета...
Нека спрем дотук с това безумие,
мòстовете между нас да задържиме
и когато дойде нощ на пълнолуние
във мислите поне да сме.. Любими!...