Mar 10, 2014, 1:18 AM

Демони в кръвта...

  Poetry » Love
1.5K 1 1

ДЕМОНИ В КРЪВТА...
/на Мая М./

Не изгаряй мостовете помежду ни,
пази пътечката към мен,
не казвай грозни - тежки думи,
бъди човек и в този ден...
Помни страстта и тръпките щастливи,
които си дарявахме в нощта,
дори когато страшно уродливи
Демони живееха в кръвта.
Изправяха ни с ледени очи
един към друг да гледаме с жестокост,
да мразим и да си мълчим
с ненавист скрита в нас дълбока...
Не искам да си спомням за това,
за тези мигове ужасни,
мечтая да запомня Любовта
и нощите тъй парещи и страстни...
Застана нещо между нас,
оказа се тъй грозно - силно,
изпепели онази свята страст
която си раздавахме обилно...
И... ето ни сега какви сме!
Не мога да повярвам, че се случва,
като отрова в' вените ни плисна,
озъби ни като свирепи кучета...
Нека спрем дотук с това безумие,
мòстовете между нас да задържиме
и когато дойде нощ на пълнолуние
във мислите поне да сме.. Любими!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Желязков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...