25 окт. 2007 г., 09:52

Демоните колабират

891 0 21
С парфюм добре подбран, идваш и с ухание на цвете.
В тишината шепнеш и търсиш с целувка ръцете.
Безсънна нощ очаква ни, с експлозия от радост
и с нюанс, развихрен, с аромати, като от младост!

Дали демони яростно връхлитнаха, чак земя трепери!?
Последен шанс намерили в моя залез и очите свели,
пред любовта ми, изгладила бръчки по сърцето!
В безсънна нощ, изгладила бръчки и по лицето!

И нека демоните заговорничат, нека да шушукат!
Морето - е на час, два път от тука.(Не ми пука!)
На час път - планината, ще релаксирам!(Ще рецитирам!)
Полунощ е, думите се нижат, а демоните - колабират!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...