Oct 25, 2007, 9:52 AM

Демоните колабират

  Poetry » Love
888 0 21
С парфюм добре подбран, идваш и с ухание на цвете.
В тишината шепнеш и търсиш с целувка ръцете.
Безсънна нощ очаква ни, с експлозия от радост
и с нюанс, развихрен, с аромати, като от младост!

Дали демони яростно връхлитнаха, чак земя трепери!?
Последен шанс намерили в моя залез и очите свели,
пред любовта ми, изгладила бръчки по сърцето!
В безсънна нощ, изгладила бръчки и по лицето!

И нека демоните заговорничат, нека да шушукат!
Морето - е на час, два път от тука.(Не ми пука!)
На час път - планината, ще релаксирам!(Ще рецитирам!)
Полунощ е, думите се нижат, а демоните - колабират!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....