Oct 25, 2007, 9:52 AM

Демоните колабират

  Poetry » Love
894 0 21
С парфюм добре подбран, идваш и с ухание на цвете.
В тишината шепнеш и търсиш с целувка ръцете.
Безсънна нощ очаква ни, с експлозия от радост
и с нюанс, развихрен, с аромати, като от младост!

Дали демони яростно връхлитнаха, чак земя трепери!?
Последен шанс намерили в моя залез и очите свели,
пред любовта ми, изгладила бръчки по сърцето!
В безсънна нощ, изгладила бръчки и по лицето!

И нека демоните заговорничат, нека да шушукат!
Морето - е на час, два път от тука.(Не ми пука!)
На час път - планината, ще релаксирам!(Ще рецитирам!)
Полунощ е, думите се нижат, а демоните - колабират!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...