22 июн. 2018 г., 23:23

Ден пеперуден

736 7 12

Люляков шепот навън

ранното утро сънува.

В синьо-лилавия сън

звън на усмивки се чува.

 

Цветните росни треви

сплитат дъха си унесен,

люшнали мокри поли

в такта на птичата песен.

 

Розови бузи издул,

пърха денят пеперуден,

с бистри надежди нахлул,

чул, че света е събуден.

 

Бърза бъбрив водосток,

носи вода от небето,

тича към близък поток,

както към майка – детето.

 

Въздухът днес е развял

чиста копринена риза.

В слънчева ласка узрял,

бял от дърветата слиза.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...