Ден пеперуден
Люляков шепот навън
ранното утро сънува.
В синьо-лилавия сън
звън на усмивки се чува.
Цветните росни треви
сплитат дъха си унесен,
люшнали мокри поли
в такта на птичата песен.
Розови бузи издул,
пърха денят пеперуден,
с бистри надежди нахлул,
чул, че света е събуден.
Бърза бъбрив водосток,
носи вода от небето,
тича към близък поток,
както към майка – детето.
Въздухът днес е развял
чиста копринена риза.
В слънчева ласка узрял,
бял от дърветата слиза.
© Мария Панайотова All rights reserved.
