22.06.2018 г., 23:23

Ден пеперуден

738 7 12

Люляков шепот навън

ранното утро сънува.

В синьо-лилавия сън

звън на усмивки се чува.

 

Цветните росни треви

сплитат дъха си унесен,

люшнали мокри поли

в такта на птичата песен.

 

Розови бузи издул,

пърха денят пеперуден,

с бистри надежди нахлул,

чул, че света е събуден.

 

Бърза бъбрив водосток,

носи вода от небето,

тича към близък поток,

както към майка – детето.

 

Въздухът днес е развял

чиста копринена риза.

В слънчева ласка узрял,

бял от дърветата слиза.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...