3 нояб. 2023 г., 20:58

Ден за размисъл

528 1 0

Ние всички

отиваме някъде.

Бързаме или бавно вървим,

Стигаме докъдето съдбата ни

е решила да се приютим.

 

И по пътя различен за всеки,

в слънце, сняг или дъжд из ведрò,

в светла радост, по стръмни пътеки

сме родени да правим добро.

 

Има хора дори не предатели,

съвършените им сетива

са да знаят, къде духа вятъра

и на там да вървят след това.

 

А на вятъра все му е тясно.

Бързо сменя посоките. Факт.

Тръгва в ляво, обръща на дясно

и така в нищото се въртят.

 

Те, красивите, смели мечтатели

днеска тук, утре с вятъра там

стават просто ветропоказатели.

Можем ли да помогнем,

не знам.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисер Бойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...