3 нояб. 2023 г., 20:58

Ден за размисъл

531 1 0

Ние всички

отиваме някъде.

Бързаме или бавно вървим,

Стигаме докъдето съдбата ни

е решила да се приютим.

 

И по пътя различен за всеки,

в слънце, сняг или дъжд из ведрò,

в светла радост, по стръмни пътеки

сме родени да правим добро.

 

Има хора дори не предатели,

съвършените им сетива

са да знаят, къде духа вятъра

и на там да вървят след това.

 

А на вятъра все му е тясно.

Бързо сменя посоките. Факт.

Тръгва в ляво, обръща на дясно

и така в нищото се въртят.

 

Те, красивите, смели мечтатели

днеска тук, утре с вятъра там

стават просто ветропоказатели.

Можем ли да помогнем,

не знам.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисер Бойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...