Nov 3, 2023, 8:58 PM

Ден за размисъл

  Poetry
522 1 0

Ние всички

отиваме някъде.

Бързаме или бавно вървим,

Стигаме докъдето съдбата ни

е решила да се приютим.

 

И по пътя различен за всеки,

в слънце, сняг или дъжд из ведрò,

в светла радост, по стръмни пътеки

сме родени да правим добро.

 

Има хора дори не предатели,

съвършените им сетива

са да знаят, къде духа вятъра

и на там да вървят след това.

 

А на вятъра все му е тясно.

Бързо сменя посоките. Факт.

Тръгва в ляво, обръща на дясно

и така в нищото се въртят.

 

Те, красивите, смели мечтатели

днеска тук, утре с вятъра там

стават просто ветропоказатели.

Можем ли да помогнем,

не знам.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисер Бойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...