Nov 3, 2023, 8:58 PM

Ден за размисъл

  Poetry
527 1 0

Ние всички

отиваме някъде.

Бързаме или бавно вървим,

Стигаме докъдето съдбата ни

е решила да се приютим.

 

И по пътя различен за всеки,

в слънце, сняг или дъжд из ведрò,

в светла радост, по стръмни пътеки

сме родени да правим добро.

 

Има хора дори не предатели,

съвършените им сетива

са да знаят, къде духа вятъра

и на там да вървят след това.

 

А на вятъра все му е тясно.

Бързо сменя посоките. Факт.

Тръгва в ляво, обръща на дясно

и така в нищото се въртят.

 

Те, красивите, смели мечтатели

днеска тук, утре с вятъра там

стават просто ветропоказатели.

Можем ли да помогнем,

не знам.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисер Бойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...