Ден за размисъл

Ние всички

отиваме някъде.

Бързаме или бавно вървим,

Стигаме докъдето съдбата ни

е решила да се приютим.

И по пътя различен за всеки,

в слънце, сняг или дъжд из ведрò,

в светла радост, по стръмни пътеки

сме родени да правим добро.

Има хора дори не предатели,

съвършените им сетива

са да знаят, къде духа вятъра

и на там да вървят след това.

А на вятъра все му е тясно.

Бързо сменя посоките. Факт.

Тръгва в ляво, обръща на дясно

и така в нищото се въртят.

Те, красивите, смели мечтатели

днеска тук, утре с вятъра там

стават просто ветропоказатели.

Можем ли да помогнем,

не знам.