12 сент. 2009 г., 00:30

Денят

493 0 0

Денят е ден, защото се усмихваш.

Денят е нощ, когато ме целунеш.

Денят не съществува,  когато в теб потъвам.

Денят е само увертюра към

безлунна, безпътна, безцветна

наша любовна мелодия.

Денят е като огледало,

в което няма отражение.

Денят прегръща тебе вместо мен.

Денят е на нощта единственото поражение.

Денят ми вечно те целува,

затвориш ли очи във друго време.

Денят ми страда за нощта

и всичко ми е нощ на мене.

Защо денят тъмнее в стаята?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Златанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...