12.09.2009 г., 0:30

Денят

494 0 0

Денят е ден, защото се усмихваш.

Денят е нощ, когато ме целунеш.

Денят не съществува,  когато в теб потъвам.

Денят е само увертюра към

безлунна, безпътна, безцветна

наша любовна мелодия.

Денят е като огледало,

в което няма отражение.

Денят прегръща тебе вместо мен.

Денят е на нощта единственото поражение.

Денят ми вечно те целува,

затвориш ли очи във друго време.

Денят ми страда за нощта

и всичко ми е нощ на мене.

Защо денят тъмнее в стаята?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Златанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...