12 sept 2009, 0:30

Денят

  Poesía
493 0 0

Денят е ден, защото се усмихваш.

Денят е нощ, когато ме целунеш.

Денят не съществува,  когато в теб потъвам.

Денят е само увертюра към

безлунна, безпътна, безцветна

наша любовна мелодия.

Денят е като огледало,

в което няма отражение.

Денят прегръща тебе вместо мен.

Денят е на нощта единственото поражение.

Денят ми вечно те целува,

затвориш ли очи във друго време.

Денят ми страда за нощта

и всичко ми е нощ на мене.

Защо денят тъмнее в стаята?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Златанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....