Денят е дълъг, летен, а навън е мръкнало
Денят е дълъг, летен, а навън е мръкнало,
дали порой ще рукне, едър град ли ще удари
тръняците, що в нивата ни са се пръкнали?
Езици жлъчни, жарещи копривени пожари...
Кога се наизлюпиха така в скорушите,
един до друг са, Боже и са кой от кой по-черни
и радват ги смъртта, войните, Боже – сушите,
сто гарги? И ни сянка на авлига да се мерне.
Ще коленича, Татко, край междата - кривата,
в ръцете ми ще гледат – гладни, зли и много нищи,
а те небе ще сплитат ново от копривата,
ако от гняв и болка, Боже старото разнищиш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
