Денят и Лятото
Усещам как с осанката си пак денят,
коси от злато вплел във пръсти,
усмихва се с усмивка топла и блестят
по устните му ветрените тайни.
Прегърнал лятото със сините очи,
се лазурее над небето и празнува
и във омарата на юлските зори
по дъхави треви пристъпва с нея.
Подобно Дон Кихот сражава се със мелници,
за да е с нея в жаркото на мараните.
Съблича летните ù дрехи със горещници
и люби я с задъхания стон в гърдите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
и поздрав Джейни!
