Усещам как с осанката си пак денят,
коси от злато вплел във пръсти,
усмихва се с усмивка топла и блестят
по устните му ветрените тайни.
Прегърнал лятото със сините очи,
се лазурее над небето и празнува
и във омарата на юлските зори
по дъхави треви пристъпва с нея.
Подобно Дон Кихот сражава се със мелници,
за да е с нея в жаркото на мараните.
Съблича летните ù дрехи със горещници
и люби я с задъхания стон в гърдите.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
и поздрав Джейни!