Усещам как с осанката си пак денят,
коси от злато вплел във пръсти,
усмихва се с усмивка топла и блестят
по устните му ветрените тайни.
Прегърнал лятото със сините очи,
се лазурее над небето и празнува
и във омарата на юлските зори
по дъхави треви пристъпва с нея.
Подобно Дон Кихот сражава се със мелници,
за да е с нея в жаркото на мараните.
Съблича летните ù дрехи със горещници
и люби я с задъхания стон в гърдите.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
и поздрав Джейни!