5 jul 2011, 19:07

Денят и Лятото 

  Poesía » Del paisaje
743 0 12

Усещам как с осанката си пак  денят,
коси от злато вплел във пръсти,
усмихва се с усмивка топла и блестят
по устните му ветрените тайни.

Прегърнал лятото със сините очи,
се лазурее над небето и празнува
и във  омарата на юлските зори
по дъхави треви пристъпва с нея.

Подобно Дон Кихот сражава се със мелници,
за да е с нея в жаркото на мараните.
Съблича летните ù дрехи със горещници
и люби я с задъхания стон в гърдите.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??