Денят и Лятото
Усещам как с осанката си пак денят,
коси от злато вплел във пръсти,
усмихва се с усмивка топла и блестят
по устните му ветрените тайни.
Прегърнал лятото със сините очи,
се лазурее над небето и празнува
и във омарата на юлските зори
по дъхави треви пристъпва с нея.
Подобно Дон Кихот сражава се със мелници,
за да е с нея в жаркото на мараните.
Съблича летните ù дрехи със горещници
и люби я с задъхания стон в гърдите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
и поздрав Джейни!
