Денят ми е обич
Когато закичи денят ми с усмивка,
разбрах, че за теб съм живяла.
Не познала любов аз такава,
на разсъмване птичка запяла.
Ненаситно от утрото взела
роса от тревите,
преминаваш през мен и съм цяла.
Със живот ме даряваш
и за теб съм копняла.
Очите ти пъстри цветовете събрали.
Ръцете ти нежни песента ми запяли.
А душата е слънце,
на пролет ухае.
Прегръщам те, обич.
И за друго денят ми нехае.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
