Когато закичи денят ми с усмивка,
разбрах, че за теб съм живяла.
Не познала любов аз такава,
на разсъмване птичка запяла.
Ненаситно от утрото взела
роса от тревите,
преминаваш през мен и съм цяла.
Със живот ме даряваш
и за теб съм копняла.
Очите ти пъстри цветовете събрали.
Ръцете ти нежни песента ми запяли.
А душата е слънце,
на пролет ухае.
Прегръщам те, обич.
И за друго денят ми нехае.
© Таня Кирилова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
