Денят ми е обич
Когато закичи денят ми с усмивка,
разбрах, че за теб съм живяла.
Не познала любов аз такава,
на разсъмване птичка запяла.
Ненаситно от утрото взела
роса от тревите,
преминаваш през мен и съм цяла.
Със живот ме даряваш
и за теб съм копняла.
Очите ти пъстри цветовете събрали.
Ръцете ти нежни песента ми запяли.
А душата е слънце,
на пролет ухае.
Прегръщам те, обич.
И за друго денят ми нехае.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Кирилова Todos los derechos reservados
