4.02.2008 г., 16:56

Денят ми е обич

946 0 9

Когато закичи денят ми с усмивка,

разбрах, че за теб съм живяла.

Не познала любов аз такава,

на разсъмване птичка запяла.

Ненаситно от утрото взела

роса от тревите,

преминаваш през мен и съм цяла.

Със живот ме даряваш

и за теб съм копняла.

Очите ти пъстри цветовете събрали.

Ръцете ти нежни песента ми запяли.

А душата е слънце,

на пролет ухае.

Прегръщам те, обич.

И за друго денят ми нехае.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...