Денят си тръгва
Денят си тръгва – твърде прозаичен
и мокър от сълзите на дъжда!
А можеше да бъде по-лиричен,
усмихнат и без капчица тъга!
Мъгли забулват сивите простори!
Прогнозите превръщат се в лъжи,
че есента ще стопли много хора
и техния късмет ще умножи!
Унил е даже дяволът и страда,
объркан в този сложен кръговрат,
попаднал вместо в дебрите на ада
в един разблуден и бездушен свят!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
