Денят си тръгва – твърде прозаичен
и мокър от сълзите на дъжда!
А можеше да бъде по-лиричен,
усмихнат и без капчица тъга!
Мъгли забулват сивите простори!
Прогнозите превръщат се в лъжи,
че есента ще стопли много хора
и техния късмет ще умножи!
Унил е даже дяволът и страда,
объркан в този сложен кръговрат,
попаднал вместо в дебрите на ада
в един разблуден и бездушен свят!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
