Денят си тръгва

29.08.2016 г., 15:50 ч. 2016-08-30T07:49:46+03:00

Поезия » Философска

486 2 9

Денят си тръгва – твърде прозаичен

и мокър от сълзите на дъжда!

А можеше да бъде по-лиричен,

усмихнат и без капчица тъга!

Мъгли забулват сивите простори!

Прогнозите превръщат се в лъжи,

че есента ще стопли много хора

и техния късмет ще умножи!

Унил е даже дяволът и страда,

объркан в този сложен кръговрат,

попаднал вместо в дебрите на ада

в един разблуден и бездушен свят!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

2016-08-30T17:26:56+03:00

Благодаря, Кети! Поздрави!
Katriona (Кети Рашева)

2016-08-30T15:28:36+03:00

Какво прозрение само - объркани, страдащи, някъде между небето и земята..... страхотен стих!
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

2016-08-30T07:50:36+03:00

Благодаря ви, Лили, Руми, Владимир! Поздрави!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-08-30T07:47:30+03:00

Хубав стих! Поздравления!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-08-29T23:43:47+03:00

Въпреки тази тъжна творба и тъжния за мен днешен ден, успя да ме усмихнеш...
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

2016-08-29T20:13:13+03:00

Ели, благодаря за оценката! Поздрави!
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

2016-08-29T19:22:21+03:00

Така е,Таня, животът е разнолик! Дай боже хубави дни за всички! Поздрави!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2016-08-29T17:10:59+03:00

Има и такива дни, ама слама Богу и те си тръгват!
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

2016-08-29T17:09:58+03:00

Благодаря за високата оценка! Поздрави!